На път към Луната: Ракетата Сатурн V!
Сатурн V – най-мощната ракета, създавана в миналото от човешка ръка
Една приключена тристепенна ракета с транспортен съд Аполо е била висока 110 метра. Диаметърът й е бил 10.1 метра. Тежала е над 3 000 000 тона сега на политане. Сатурн V е била в положение да изведе в ниска околоземна орбита 118 000 кг и на път към Луната 47 000 кг потребен товар.
Само първата степен на Сатурн V е тежала повече от цялостната структура на галактическата совалка. Нямало е ракета преди (а и днес), която да е тежала повече от Сатурн V.
Втората степен на ракетата Сатурн V е била най-мощната течногоривна криогенна ракета по това време. Едва след 20 години руската ракета Енергия съумява да усъвършенства върха й. Благодарение на сполучливата разработка на тези криогенни мотори човечеството сътвори течногоривните мотори на актуалната совалка.
Ракетата Сатурн V извежда към Луната кораба Аполо 11. Image Credit: NASA
Въпреки траялата повече от десетилетие разработка на Сатурн V НАСА е закупила единствено 15 ракети. Първата от тях е летяла на 9 ноември 1967 година. Последната – на 14 май 1973 година. Производството на ракетата е спряно през август 1968 година – близо една година преди първото лунно кацане. Последната останала ракета е употребена не за лунна задача, а с цел да изведе станцията Скайлаб.
Първата степен на ракетата Сатурн V е имала пет мотора F1. Тягата е била 34MN. Работата на моторите е продължавала едвам 150 секунди. Горивото на тази първа степен е било керосин+кислород.
Втората степен на Сатурн V е имала пет мотора J-2. Тягата е била 5MN. Втората степен е работела по-дълго време – 360 секунди. Работела е с гориво водород/кислород.
Третата степен е имала единствено един мотор J-2 и тягата е била единствено 1MN. Тази степен е била запалвана двукратно – първия път за 165 секунди, а втория път – за 335 секунди. Работела е също с гориво водород/кислород.
Сатурн V най-често е сравнявана със руския си аналог Н1. Ако Н1 е била създадена, руските инженери са щели да победят американските в лунната конкуренция. Но статистиката приказва твърдо в интерес на Сатурн V.
Сатурн V е била по-висока и по-тежка. Можела е да извежда на орбита по-голямо количество потребен товар. Единствено диаметъра на Н1 е бил по-голям. Сатурн V е била и по-напредничава от Н1, тъй като е имала степени, работещи с водород/кислород. Всички степени на Н1 обаче са работили с керосин. Това е един от признаците, че в един миг руската галактическа стратегия е почнала съществено да изостава.
Изстрелването на станцията Скайлаб. Скоро след старта тя получила сериозна щета, само че в резултат на поправките е била приведена в изправно положение. Image Credit: NASA
От 12 изстрелвания на Сатурн V 11 са били изцяло сполучливи. Само едно изстрелване е представлявало непълен неуспех – това на Аполо 6. Аналогът Н1 е бил изстрелван 4 пъти, от тях всичките са били пагубен неуспех.
Сатурн V е сравнявана и със актуалната галактическа совалка. Тягата на Сатурн V на първата степен я споменахме какъв брой е – 34MN. Тягата на совалката е 31MN, малко по-малко. Ако цялата совалка я сметнем за потребен товар, то способността на актуалната система е към 112 000 кг към околоземна орбита (в съпоставяне със 118 000 кг на Сатурн V). Но защото извеждането на потребен товар се реализира от единствено дребна част от орбитъра-т.нар. payload bay, то опцията на совалката е да извежда единствено 28 800 кг. в околоземна орбита – т.е. към 25% от опциите на Сатурн V.
НАСА е възнамерявала да употребява още ракети Сатурн V за задачи след Аполо. Те са включвали станции в околоземна орбита, още лунни кацания и два амбициозни безпилотни спускаеми апарата към Марс на име Вояджър.
Но Виетнамската война поставила завършек на всички тези фантазии. Още през 1965 година НАСА е била принудена да понижи размера на проектите си за след Аполо. Постепенно са спрени марсианските апарати Вояджър. През 1967 година средства липсвали и НАСА се е принудила да спре градежа на всички ракети Сатурн V.
Скоро след сполучливото кацане на Луната от Аполо 11 НАСА се е принудила да спре полета на Аполо 20. Вместо това, двустепенна ракета е трябвало да изведе орбитална станция, по-късно наречена Скайлаб.
Скоро последвали съкращения на личен състав. НАСА не е била в положение да поддържа хората си и се е принудила в последна сметка да спре и полетите на Аполо 18 и Аполо 19. Тъжен край за лунната стратегия, още повече, че е имало издигнати кораби за реализирането на тези две последни лунни задачи.
Всяка ракета Сатурн V е коствала 135 милиона $ (тогавашни пари!!!). Това е изглеждало като хабене за тези сложни за Съединени американски щати години. Днес са останали две ракети Сатурн V, които събират отпадъци и прахуляк и никой не би могъл да ги употребява. Никой не би имал ресурса да ги употребява.
Години след Аполо човечеството продължава да се пита – в случай че през 70-те години ние можехме да пратим човек на Луната, за какво не можем през днешния ден? Някои задават въпроса с подигравка. Но в последна сметка след 1972 година човек загуби способността да лети до Луната откакто ракетата Сатурн V бе изведена от приложимост и последните две бройки са оставени да бъдат музеен експонат.
